Има ли криза в строителният бранш?
Глобалната икономическа криза засегна и най-разпространения отрасъл в България след туризма-строителството. В този бранш е концентриран голям човешки ресурс, който се разби на отделни единици и започна да се лута сред неясните прогнози в очакване на бърз изход от кризата. Разговаряме с председателя на „Съюз на професионалните бояджии” г-н Петър Колев.
Г-н Колев достигна ли кризата в строителния бранш дъното и как влияе тя на крайния потребител?
В условия на криза логичната реакция на инвеститорите е да спрат да инвестират или в най-добрия случай драстично да намалят финансовия ресурс за капиталовложения. Това неминуемо оказва влияние на строителството във всичките му разновидности, тъй като опитът ми ме е научил, че всяка една инвестиция е пряко или косвено свързана със строителството. Дори бих казал, че това е секторът, който е най-засегнат. Дали е стигнал дъното или не времето ще покаже. Предвижданията на нашите експерти са най-обезпокояващи за периода от септември 2009г до септември 2010г. Тоест говорим за период от една много тежка година за целия бранш.
Колкото до влиянието моето лично мнение, е че кризата има ползотворен ефект за крайния потребител.
Бихте ли уточнили. Все пак говорим за отрицателен растеж на икономиката, как може това да е ползотворно?
Много просто. През последните десет години сме свидетели на безочливост от страна на много строителни фирми спрямо крайния потребител. Некачествените материали, липсата на контрол, непрофесионалните кадри и шуробаджанащината при наемането на подизпълнители на обекти са една малка част от причините, които създадоха лош имидж на така нареченото ново строителство. Сегашната пазарна конюнктура ще отсее некоректните изпълнители и по този начин ще урегулира бранша, като остави професионалистите с опит и доказани умения, които дават качество с първокласни материали. А некадърните ще си потърсят нов начин за препитание. Аналогичната ситуация очаква и производителите на материали, заложили на нискокачествени суровини и технологии за производството на своите материали. Това ще е положителен резултат за крайния потребител от гледна точка на качеството, което ще получава за своите пари.
Какви са вашите очаквания от новото правителство по отношение на регионалното развитие и благоустройството и мислите ли, че досегашното има пропуски?
(Смее се ). Каквото и да си говорят двама души, накрая темата стига до политика. Разбира се, че има пропуски. И по-точно бих ги нарекъл умишлени грешки. Цялото управление на правителството до този момент беше базирано на неизбежни компромиси, в повечето случаи неизгодни за икономиката на страната като цяло. Визирам тройната коалиция и политическото извиване на ръце, което беше станало практика в отношенията на трите управляващи партии. И като се има пред вид, че България е малка страна, лобитата във всяка сфера са много малко, което само по-себе си води до монополизъм в известен смисъл. А сфера или бранш, в който няма конкуренция вече не е сфера нито бранш. Това се нарича диктатура. И колкото и странно да ви звучи в строителството също има диктатура. Веднага ви давам пример с магистрала Тракия. Тя не беше реализирана и договорът с португалците беше развален заради безочлив лобизъм. А именно, казано на прост български език протежето на еди кой си не си свърши работата. А кой губи от това в крайна сметка. Пак така нареченият краен потребител.
От новото правителство очаквам да обърне повече внимание на дребните и средните предприятия и да не прави компромиси, които биха навредили на бизнеса. Да привлича повече инвестиции, а повярвайте ми има много инвеститори, които не можаха да стъпят на българския бизнес пазар точно заради досегашното управление и климата, който умишлено бяха създали трите управляващи партии. Също така очаквам да се разгледа и законопроект за строителството, който ограничава практикуването на всякакъв вид строителна дейност от физически лица. Подобен нормативен акт ще повлияе положително на данъкоплащащите компании и ще извади от бизнеса основните негативни фактори за сивата икономиката. Подобна практика не е прецедент, а европейска и световна практика.
И последен въпрос. Кога ще свърши кризата?
На този въпрос ще Ви отговоря в стил Иван Славков: Още не сме решили.